Понякога, се виждам през нечии очи.
наситено цветна, чужда.
Натоварена с очаквания -
карнавална маска на стената
Чертите ми ясни, очите ми пълни.
Колко поетично виждат чуждите очи!
Оглеждам се, но не се познавам:
аз съм обикновена, съвсем обикновена.
Просто имам много лица,
които вечер пускам да се разхождат.
Много лица, но съвсем обикновени,
Някои се смеят, други плачат.
Надничат едновременно в очите ми.
Затова не обичам огледалата:
чии лица отразяват лъскавите стъкла?
Моите или на есенния вятър?
Чуждите очи четат ДНК формули,
Разгадават кодове с викове „еврика”.
Така е било така ще бъде.
И всички така правят.
И никой не сканира под линията
на едно добре очертано лице.
Карнавални маски на стените бели,
и разплакани ангели.
Ела в реалния свят приятелю...

Летят нощни пеперуди -
в сребърни отблясъци
Опитват се луната да достигнат...

Поетично виждат чуждите очи, наистина.
Сигурно, защото са на поети. :)))

А иначе, всички сме безкрайни ... :)

Вярно е - всички сме безкрайни :)))).

Луната - свещ,
а мислите ни - пеперуди...

Все по-високо пърхат вечер,
привлечени
от разните лица,
с които тя
излиза за спектакъла -
ти имаш ли ги всички лунни маски -
когато четвъртината съвпадне със четвъртък
боиш ли се от конници препуснали
високо
отдалече
надалече?

Една зареяла се пеперуда
се закарфичи на понеделнишкия
тънък лунен връх
и бавно
угаснаха крилете и

сега

мигът и вечен е,
а мислите си аз ще намаля, сърдечност...

толкова атавистични и древни чувства събуждат, страшно е просто :))))))))).
Уникална си, просто си уникална :)))))).