Когато наблюдаваш детайлите,
то и тъкмо тях виждаш- 
начинът, по който граничат
мястото, което заемат.
Детайлите, ясно е, са елементи
в онази голяма картинка
езерно отражение,
платното на Клото ... или беше сестра и...
За да виждаш образите цели
трябва да се качиш високо на стълбата.
Високо.... 
И всички онези мънички мигчета,
елементи,
миниатюрни вълни на голямото езеро
изглеждат така без значение...

И все пак
на фона на цялата вселенска самотност
и напълно продадена стълба
моята голяма картинка 
е колкото грахово зърно. 
/Може би някоя принцеса спи на него../

Тази вечер искам да танцувам
на припукващи свещи
и трепкащи огньове.
Искам тъжни китари, течно сребро в очите.
И вино.
Вълна по вълна ден по ден
плуваме езерото.
И лодката ни се казва Любов...

Да, важни са и дърветата, и гората...

Важно е да можеш да искаш. А ти можеш.
Вещае добра перспектива!

Мразя те :))))))))). Каза го само с едно изречение :))))))))))