Благодарна съм, не ме разбирайте криво.
Ясно си представям колко много трябва да бъда благодарна. И съм. От цялото си сърце.
И да, дължа много.
И, да, има много възможни и неприятни последствия.
И да, може би друг път ще мисля друго, може би ще се отметна като Петър. Не твърдя, че съм силна.
В крайна сметка не можеш ли да промениш ситуацията, изменяш отношението си към нея.
И наистина всичко е условно. Ама съвсем всичко и прочие.

Но сега, днес, в момента, си мисля: повече няма да правя неща, които не искам. 
Може би са полезни, необходими или всички ги приемат и правят.
Съжалявам, гишето затвори. 
Опитайте друг път.

хахах, ми разбира се, че не бива да си изменяш отношението според ситуацията; иначе къде ще му излезе краят, хахаха; разсмя ме, благодаря :))))

:)

Поздравления!

Извинявай, че съм се захилил така. Просто начинът, по който си го казала, особено на финала, ме развесели. Ако е нещо сериозно - извинявам се, издърпвам се за ухото и изчезвам.

И най вече не изчезвай :). По-добрият извод е, че аз не трябва да се взимам толкова насериозно :).