Всичката музика на света ме разсейва.
Триумфалната музика на света
като бляскаща риба по дъното на реката,
асистентка на фокусник в лъскава рокля...
Всичката музика на света ме разсейва
изважда от пътя, отдръпва от мястото.
Дивата музика на света -
това е, което се случва със мен всеки ден
или вечер, когато те няма.
Увлича ме. Опиянява.
Моля те, не затваряй вратата довечера.
Нека музиката се стича по масите
нека плаче в синхрон със звездите 
за онези хиляда несбъднати мигове
за пропуснати случаи,
скрити желания под звъняща кора на дървета,
и прошепнати само по тъмно.
Тъкмо за това е дошла музиката.
Да плаче,
и после пречистена, да отмине
от нас.

и после пречистени
да греем от нея
усмивките ни - бляскави риби ;)

харесах, матеа, музиката е едно чудо!

Да греем от нея и никакви уроци по умиране... :))

провокирано от стих на Михаела Алексиева, снощи двете с нея представихме "Червилото..." в Хасково, абсолютно луди и отговорни се оказахме

мине не мине и айдееееееее... пак ме отнесеш:)))))
прекрасно
хващаш отново някаква сърцевина на нещата...

Мерси :)))))))))))))))))))))))))))))).