Мънички днешни дразнения
като камъчета в обувките
остри ръбчета, мътни сенки,
хлъзнати в повърхността на деня,
джапащи в езерото на душата ми,
(квакащи нощем, когато мирише на вятър)
грешни филтри, размазани кадри,
шумове разни, трептене и драскане...

Моя прекрасна зелена реалност,
скрита градина, там, между масите.
Две стъпки встрани, една стъпка през рамо.
Тайна принцеса, с обувки от злато,
дива хавайка с косите разплетени
бясно танцуваща, нежно усмихната
с гъвкави точни движения,
с гривните кръгли и тежки
литнала в зимните облаци, 
твърде наблизо пристигнали..

В някое отражение, 
сянка без първопричина...
Тя ми намига...