Мислите в главата ми са на пластове.
Изброявам отгоре надолу (отвън навътре) : Ежедневни. Еженощни. Стратегически. Дългосрочни. Аналитични. Недомислени. И съкровени.

мисля....
Когато пиша нещата се подреждат.
Аналитичните и недомилените се вдигат нагоре и почват да стават.. дългосрчни, стратегически? или направо ежедневни. А после свиквам с тях и ги забравям.
Най-хубавите текстове идват съкровени. Те изплуват навън без да се променят.

Но напоследък не мога да пиша.
Мислите ми са затворени за мен.
Аз съм отделена от себе си.

Не вървиш на добре :)
Не че не ми се случва често и на мен нещо подобно.

Но наистина нещо ми става. Надявам се само да е временно.

Не се и опитвам.
Сутрин - пет минути смях пред огледалото. На мен и на японците помага.

Щом работи :))))))))).

Добро утро. Хахахахахах (пет минути)


\m/

Здравей.
Казваш: Мислите ми са затворени за мен. Как можеш да си отделена от себе си? За да се чувствуваш с мисли и без мисли, си.
Silence

която ми е любима....
... ежеминетни
:)))))))))))

Не, ебавам се, естествено. Ежеминетно е любимата ми клавиатурна грешка. На следваща позиция идва Министерство на прасовъдието:))))))

много готина грешка :))))))) трисмислена ако не и четири :)))))))