Във кръг омагьосан въртя.
Не помня началото, 
края не виждам.

"В жената трябва да има извивка"
твърди Достоевски в романа си.
Но от толкова много извивки 
право място по мен не остана....

Жадувам дъжда.
В тази жега пресъхва душата ми.
Вървя и мълча.

Завивам във кръг, 
пресрещам листа и събития
твърде подобни на минали 
други такива.
Не помня началото.
Бих искала днес да е пролет
и дълго да пиша за ягоди
аромат на трева 
и ухание диво на вятър.
Бих искала вън да вали 
като буря,
в опит за малко разбиране
с моята кръгова драма...

Тишина. И небето мълчи. 
Във лазурно сияние.

Старият геймър нахлупи шапката си
за да каже нещо сурово:
Налага се да играеш цяло ниво
за да стинеш до нещо ново.

да кажа,м?

относно извивките...и завоите? ;)

Да говорим завоалирано за завивки предлагам! ;))))

в тези жеги :))))))))).
макар че тюл ми звучи недостатъчно меко :)))).

аа, ако си в планината е хладно! Ще говориш за завивки и даже ще си помечтаваш още един одеял ;)))

диви ягоди няма ли там!? и още по-диво ухание на вятър!! да отидеш, ей!

пък може и дъжд да завали...
начи казваш размечтавал се човек за още един одеал... мммм ... :))