не знаех къде съм,

мимикрирах

заровена -

правех неща

като други неща,

както преди.

На втория ден

ядох и спах

така прозаично

напук на времето,

което изтича.

После танцувах

до болка

в клепачите

и прасците.

Срещах изгрева.

в третия ден.

С топло кафе

огньове и

онези странни

балади

дето мозъка цепят

с реалност.

Искрящо бели

чаршафи,

на четвъртия ден

имаше още

комедия

вятър.

На петия - котки

пихме вино

и други истории.

На шестия - риби.

След това,

Господ създаде земята

отново,

и отиде

да си почива.