Заспивам на майчин език,

Но понякога сънувам песни,

на онзи ежедневен английски,

I even do simple English, daily.

And Quill bot on formal occasions.

По русский говорю понемножку,

Могу. Не хочу. И не надо.

А езикът на дъщеря ми,

може би е най-сложен.

По-зле от половин"та японска азбука,

която учих за памет,

и забравих.

И все пак, отново,

жаргонът на сутрините в метрото,

и словата на някоя стара книга,

горят под клепачите вечер.

Мозък е, комшу,

какво да го правиш.

Тананикам "la neige",

Пера през сланата.

Mi chiko Latino.

Eh, трябва да знаем много езици,

Макар и по-малко,

пак трябва да знаем.

 

 

Но толкова много ли

има за казване.

Днес, стига ми само "обичам те",

и мълчание.

мълчанието - дълъг е пътят и не за всеки, само за когото всичко е любов, ще върви без да мрънка и ще изтърка седем чифта железни подметки :) мълчейки! ;)

това от един птичи поглед, инак и аз си промрънквам на няколко езика все още