Не ме ценят. Тръгвам си. Терминал 1.

Не ми плащат. Тръгвам си. Терминал 2.

Няма развитие. Чартърни полети от Варна.

Сега този избор не е много актуален. И децата вече са наясно, че просто така (ама обиден), никому не си притрябвал. О, да, да миеш чинии - заповядай, а за всичко останало... Ще видим.
(Ако толкова се влагаш в собствената си страна, колкото обещаваш в чужбина, вероятно и у дома щеше да ти се получи, си мислят.) Ама, да не се изложиме пред чужденците...
Много си тръгнаха, факт. Първите - по-успешно. Но все пак някои току се завърнат: с новичка фондация в помощ на деца, или някой полузаспал бранш, или политическа партия.
Е, добре дошли!

Но много все пак останаха.

За тях е и това послание:

Наздраве, за онези, които останаха, въпреки че не бяха оценени:

• Учителите, които ден по ден носят светлинката си за все още нашите деца. Носят я въпреки всички критики към образованието, ниските заплати, обърканите министерства, гневните родители.

Наздраве, за онези, които останаха, въпреки че не им плащаха:

• - Лекарите, които все още предлагат адекватна здравна помощ и човешко рамо. Те ни лекуват въпреки безкрайната бюрокрация, трудно достъпните машини и обучения, липсващото уважение и подкрепа.

Наздраве, за онези, които останаха въпреки че нямаха развитие:

• - За всички инженери, учени и програмисти, които работят в България.
• - За всички предприемачи, които се вложиха в делото си. За всички търговци, които дръзват да изнасят.
• - За всички хотелиери, които посрещат в домовете си.
• - Двойно наздраве, за всички производители.

Всички те лесно можеха да си тръгнат. Но останаха.

Бъдете здрави, хора, не се отказвайте. Говорете го тоя език, живейте го тоя живот!