Онзи герой-чудовище

от японския филм,

беше препълнен с омраза.

Тя му даваше сила,

но всеки път после

му отнемаше

късче от тялото.

И накрая, умря,

докато се влачеше

в кръв, по корем,

за да стигне омразния

положителен образ.

В "Шагренова кожа",

героят беше французин.

Кожата изпълняваше

силни желания,

а в замяна взимаше

от живота му.

Той умря целувайки

любимата си...

Французи...

Японци.

Българи.

Винаги има цена.

Даже така:

Ставаш сутрин.

Всеки ден.

Въпреки всичко.

И накрая...

Не знам защо,

Предпочитам с целувка.

Но тук е страна

на рози, кръчми

и революции.

Затова, моля,

сипи ми кафе.

Прегърни ме,

докато нищо

не е обявено.