Или дори разчетворя. Страшно ми се иска да мога да правя по няколко неща едновременно. Например да бъда с няколко мъже :). Или поне да работя няколко неща. Докато едната проектира, при другата да тече подготовката за космонавт. Или поне едната част от мен да бъде у дома с дъщеря ми, докато другите части работят.
Не стига, че няма как да стане, - това да мога да правя нещата едновременно, ами трябва да се примиря, че времето все пак е броено. Т.е. ще има неща, които макар и супер съблазнителни ще трябва да останат встрани от пътя ми. Космонавтиката. Готвенето. Т.е. ще трябва всеки път да избирам - кое отива зад борда. 
Изборът, от своя страна, е гадост. Защото е напълно съзнателен. Друго е ако мога да кажа, че някой е виновен. Че съдбата е причината това никога да не се случи. Никаква съдба не ми е виновна. Аз просто не искам, не днес, не и достатъчно силно. Защото, когато наистина искам нещо, то го и правя... Ако исках да си стоя вкъщи - всеки божи ден - и да живея само за и чрез детето си - щях да го направя. Но аз не искам. Ако исках да бъда с някой друг сега, мимолетно, или пък трепетно обвързвайки се, щях да го направя. 
Затова не исках снощи да те видя. Не защото всичко останало. Не защото ме е страх или се срамувам. Просто не искам. Достатъчно. 
А всеки човек трябва да бъде искан. И тогава тези като мен, колебаещите и избиращите... може би ще се захапем за всички пропуснати шансове с теб...или няма? Вероятно никога няма да простя на бъдещата ти жена. Но и не трябва. Защото изборът ми е ... да остана никой в твоя живот.

Настина ли ти се иска да бъдеш с няколко мъже

Но пододзирам че е свързано с твърде много усилия :).

ох...
забранявам да пишеш такива неща. Тамън реша, че съм единствената така специфично луда, а уникалността, признай, е някакво, макар и дребно утешение... и айдеееее.... окаже се, че сме две. Мълчи, ти казвам!