-Номерът е, че сега тук просто влизат много, много пари. И хора с много пари. С интереси и съвсем конкретни навици. До момента бизнесът (поне големият бизнес) беше 90% контакти и връзки и познанства. А вече се усеща една рязка промяна. Понеже хората с парите в брой могат да купят половината град... – Елин говореше за пари и очите му добиваха неподражаемия блясък на ранобуден финансист. Някога в не чак толкова далечните си студентски години беше учил и няколко семестъра финанси. Но всъщност беше програмист, имаше собствена фирма, от няколко  години водещa на пазара за банковия софтуер. Винаги успяваше да ме увлича в подобни разговори, може би защото съм везни и обичам да говоря за всичко или защото съм жена и не мога да се спра да го поддържам в произволна тема, флиртувайки по навик.
   Пари. Необятна тема. Погледнах го и с идиотски изтънен глас изцвилих:
   - Money makes the world go around - the world go around - the world go around…
   Елин ми намигна и абсолютно сериозно заяви:
   - Вярно е. Но не знаех, че можеш да пееш. И все пак това цялостно раздвижване на пазара заслужава известно музициране. Това е чудесен наплив от пари и стоки, и той се повишава...
   Такъв си е моят приятел Елин, не можеш лесно да го разконцентрираш.
   Гледах втренчено и леко вкиснато. Бяхме разбити от път, а се очертаваше дълъг разговор с неприлично умен събеседник. Може да съм жена и везни, но в неделя сутрин ми беше трудно да се включа адекватно в темата за инвестициите.
   - Хайде Ани миличка, само си помисли. Това се отразява и при теб. Много нови и големи клиенти,  които те намират по интернет, жълти страници и конкурси... Клиенти с пари в брой.
   - Мене ме остави – смея се аз и присвивам очи. - Един ден, когато тръгнеш да строиш за себе си, аз ще ти проектирам най-добрата къща, но иначе в неделя не искам да ми напомняш за клиенти. Виж докъде го е докарала София. Бас държа, че и в момента желаещите инвеститори са 3-4 пъти повече от свободните за застрояване места, а градът се задъхва.... Но скъпи ми Ели, ти летиш твърде високо за мен. Аз разбира се имам чудесна заплата, но освен допълнителна работа през уикенда и тази чудесна заплата , целият този наплив на инвестиции не ми носи нищо. Не че се оплаквам не ме разбирай криво. Аз съм salary-man, както казват японците, по-точно salary-woman, човек на заплата, аз не мога да инвестирам, нито да гледам толкова напред в бъдещето като теб.
   - Достатъчно е просто да ползваш мозъка си понякога, - тържествуващо започна Елин. – Ти сама ще видиш какво можеш да направиш при теб. Това е като пъзел, в началото не виждаш парченцата, а изведнъж картината просиява... Например при нас сега пускаме супер бърза и сигурна система за онлайн разплащане с Европа и някои други страни – и Русия. Хитрото е, че с тази система ще могат изгодно да се разплащат и съвсем малки суми. Срещу съвсем малък процент разбира се... Замисли се, - вихреше се Елин – В страната влизат пари и те циркулират, и те ще циркулират близките няколко години. Хората са опръскани със златен прах, от необятните пресичащи количества, и искат, много искат да харчат. Затова сега доставките и плащанията са в такъв небивал разцвет.
    Разбира се, осъзнавах, че е прав. Първо беше логично и второ Елин винаги беше прав, затова носеше скъпи костюми, караше хубави коли и прекарваше отпуските си в красиви поетични места, с красиви, предполагам поетични жени. Беше с 2-3 години по –голям от мен и го избиваше на подобни откровения, когато се настроеше носталгично.  Вероятно смяташе, че рано или късно ще ме запали и аз ще направя качествен скок във финансовото си бъдеще. Всъщност Елин имаше много добро сърце, неизвестно как оцеляло до момента. Станах да направя още кафе.
   - It’s all about money. – тананиках си полугласно. –It’s all about money, da-da-rum –dam…
   Върнах се до масата с препълнената каничка.
   - Остави тези неща Ели, - казах му.- Вчера се върнах от едно диво село в централна България. И мога да кажа че си прав – дори там паричната вълна е успяла леко да опръска стените. Но тези пари просто ще се извъртят и ще се обединят в как се казва, крупни капитали. А всички останали ще бъдем ... да го кажем опръскани. А твоят хъс и ум и страст за да се боря за тези пари ми липсва... аз все още предпочитам просто да си проектирам къщички... Не че не уважавам парите, уважавам ги и харча с голям кеф, но на мен просто ми липсва мотивацията. По добре ми кажи как е Ваня.
    Той се усмихна.
   - Искаш да кажеш Емилия. С Ваня се разделихме след Тунис, преди два месеца.
   - Сериозно? Тя беше ужасно мила... – Елин се смееше. – Ти си непоправим. - Въздъхнах. – С тая скорост няма да ти се прииска собствена къща скоро – голяма къща за много деца... Хубаво де, значи ще бъдеш моят богат клиент, когато стагнацията дойде...
   - Ти наистина нищо не разбираш от бизнес. – Елин се изправи до прозореца. Но и през гърба му виждах, че се усмихва.
   - Затова пък гледах един страхотен филм... – слава богу, за филми можеш да говоря напълно автоматично... Имаше надежда тази неделя да мине сравнително ненатоварващо...

    
   - Ти си ужасно нагла и самодоволна. – усмихнато ми заяви Елин. Вече беше привечер. Виждах, че нещо го мъчи и няма да ми се размине. Това е проблемът на искрените разговори. Първоначално, когато си искрен печелиш точки изненадващо, изглеждаш смел и умен, хората много се шашкат, направо са в шок. Но после свикват и започват да връщат топката. Което обикновено е болезнено, макар и полезно. Никак не обичам забележките... - Виждам с колко пари разполагаш (и те не са много, вярвай ми) и знам, че са ти необходими съвсем малко желание и усилия, за да минеш на качествено нова позиция...Нима не искаш най-доброто? 
   - А не можеш ли просто да приемеш, че хората са различни? Ти искаш едно, аз искам друго. Дай просто да се насладим на компанията и носталгията, на хижата и на дъжда. И шишчетата бяха чудесни...
  - Че какво искаш? Нещо, което не се постига и задържа с пари? Няма такова нещо. И не ми пробутвай тия глупости за любовта и семейството... Мога да напиша цяла книга за любовта...
   - Напиши, защо не...
   - Не, сериозно те питам, защо не искаш да положиш малко усилия..разбираш ли вратата е отворена, вратата просто е отворена...
   - Но ако положа тези усилия, ти няма повече да си говориш искрено с мен нали Ели? Ще бъда как се казва - конкуренция - т.е враг. 
   - Глупости. Пък и какво ти пука, когато знаеш, че си господарка на събитията, на собствения си живот. Господарка, разбираш ли... И ще можеш дори да помагаш на семейството си. И на другите. Колкото искаш.
   Мълчах. Аз съм един от малкото хора извън банката на Елин, които зная, че хубави четирицифрени суми всеки месец излизат от неговият джоб и потъват съвсем безкористно в една благотворителна фондация. Научих го случайно, и не смятах да се издавам. Както казах, той имаше много добро сърце. Поех дълбоко въздух.
   - Ели, приятелю мой. Трябва да ме приемеш, такава каквато съм. Аз  съм разпиляна, Ели. И нещо повече, харесва ми да бъда разпиляна. Харесва ми да знам, че мога да спра във всеки един момент. Всеки един. Просто да стана и да затворя вратата. Някога просто мечтаех за ясно бъдеще и сигурност, но сега знам че сигурност няма, а ясното бъдеще би ме убило. Аз съм такава, каквато съм. Не понасям дългосрочни проекти и постоянното влагане на усилия.
   - Аничка, ти си по-несериозна от мен. Това че имаш семейство... не ти дава право да затваряш всички страници в живота си... Ти, ти не искаш нищо...
   - Напротив искам. – изгледах го нагло в очите. - Искам да променя света. Но все още не знам как....

   Елин се разсмя. Честно казано беше малко обидно. Защо все аз трябва да се оправдавам и обяснявам? Аз не ръчкам другите хора защо са такива или онакива... Не им правя забележки, не им се сърдя когато са по-добри или по-лоши... Или по-богати. Е добре, може и да ми се иска понякога, но не го правя. И резултатът е, че трябва да се оправдавам Аз. А е възможно разбира се да греша, знам че изобщо не съм най-умния човек на света... и накрая трябва бързо да измислям нещо убедително. Няма пък! Днес пък няма. Нацупих лигаво устни:
   -   Щом не вярваш, че мога да променя света, защо вярваш, че мога да изкарам много пари?
   -   Затова защото, светът не може да бъде променен! -Елин ме погледна, понечи да продължи сериозно, после се отказа. Не мислех, че е толкова увлечен в разговора. Тук имаше нещо лично. Може би беше влюбен в сегашното момиче и искаше да се задоми и да се откаже от напрегнатия начин на живот...Или напротив искаше да я шашне и да спечели ужасно много пари...(отново). Мъже, нищо не им разбирах...
   -    Ели, ако не може да бъде променен светът, какъв е смисълът от сичко?
   -    Да победиш. – точно така ми го каза. – да победиш.
  Но това не е игра.