Замъкнах се на спорта преди 2 два дена и обнадеждено установих, че съм надобряла. Дааа, по-издръжлива съм, не се тръшвам отчаяно по средата на серията. И въздухът взе  да ми стига отвреме навреме. Даааа, по-добре ги правя нещата. Даже ме похвали треньорката. Каза че съм била много сериозна. (Червена лампичка. Мразя да ми казват че съм сериозна. Много скро след това ще ми поискат нещо.) Мдааа, има -няма 6 месеца и човек влиза във форма, почва да се учи. Почва да се вижда един такъв спортен, спортен, пекан победител. Стоп.
   В съблекалнята една девойка ми каза:
   - Ти влагаш много и това се отразява. Аз не влагам толкова и се развивам бавно, а ти дръпна доста.
   (Их, колко обичам да ме похвалят, их, их.)
   Взех, разбира се, да разтягам едни колко сме добри всички там, колко сме здрави и красиви и спортни и каква ни е уникална треньорката... Обаче сърцето ми изтръпна.
   Не искам да влагам много, разбирате ли, не искам!!!
   От сутрин до вечер влагам много. Сутрин в работата. В проектите. В колектива. После вкъщи влагам ужасно много - в детето си, в половинката, в цялото семейство. На това отгоре имам и приятели, в които влагам много. Къде ще ходя, мои са си. И колкото ми остане го влагам, пак по много, в разни дребни удоволствия. Общуване, мързел, книги, театър, музика... такива нещица. И в мечти. И в надежди и планове. Извод:
    Не искам да се влагам във никакъв спорт! Не искам! Спорта е за кеф. КЕФ. Няма да се съзтезавам. НЯМА. Скъпа  чуваш ли - ти няма да се съзтезаваш с никой.... Не е нужно да си много добра. Миличка, съсредоточи се. Спомни си как тръгна на поредния спорт. Само за удоволствие. Нали така... За разнообразие. За отпускане. Да се поддържа формата. Това не е работа. НЯМА да влагаш много, чуваш ли!
   УФ! Чувам разбира се. Само че не знам как става така. Все в един момент се оказва, че влагам много. Или пък съм се предала отдавна... 

проблемът е, че кефът на повечето спортове идва като надобрееш и се усетиш можещ, играч...

Откажи се от таз борба, викам аз:)Човек като си е влагащ тип няма спасение - остава си влагащ тип, каквито и да ги върши. Аз така... с танците. По едно време бях задобряла и ми беше много кеф именно от това, че движенията ми са по-леки, по красиви, по-сръчни, от това, че правя доста по-добре нещото, което преди ми струваше много усилия на волята докато си координирам четирите крайника в сложна хореография... дето всъщност не е толкова сложна:)

Или нещо такова беше песничката.

Права си :). Колкото по можеш, толкова по е кеф :)
Пък представям си за танците кво е готино, особено като си намериш нова музика... :))))).
Ама все пак искам да гледам леко на нещата!!!. Щото първо се кефя като надобрея, а после изведнъж това се оказва задължение, което трябва да продължа да изпълнявам и още нещо, за което някъде да се отчитам... Още едно задължение ще ми дойде в повече. :(

Прави всичко така,че на теб да ти е кеф да го правиш.Влагай толкова колкото ти е приятно и не го превръщай в състезание и борба ...
А песничката също така е и always look on the bright side of death ... :))))

На спорт за кеф,не му ли се вика физкултура:-)
Спорта за постижения не е това което изглежда отстрани.Само че това е дълга и неприятна тема.

Дълга и неприятна тема - това предполагам е, когато се гледа на спорта не като физкултура, а като бизнес.

Прав си, не знаех че имало и такова редче. Зловещо малко :))))).
УФ аз всяка сутрин имам ясна идея (не задължително една и съща) как трябва да се живее.. ама ако може и някой да я осъществи ще е добре :)

Дълга и неприятна тема е когато стигнеш до точката от която нагоре се върви само с химия.

Разбира се ако някъде по пътя не прекъснеш поради непреодолима котузия.Просто "летвата" толкова е дигната че физиката на единици устоява на изискванията и натоварванията.
Просто спорта като професия е "загубиздраве".
А спорта като бизнес може би е привлекателен,но нямам поглед от тая страна на въпроса:-)

май май съм доста далече. :). Но това е лично.
А общо -познавам хора, които се движат около тази граница и честно казано се плаша. Разбирам какво казваш за неприятната тема.
Предполагам обаче е ужасно трудно да спреш в един момент, особено като целия си се вложил в спорт...