все накъсва песните
но пък искам да ти оставя това, и аз трудно се побирам в кожата си напоследък, и се теша посредством четене

Да влезеш в чужда кожа

Ако трябва да направим един подробен, гневен, потискащ и искрен списък на нещата, които времето ни е отнело, някъде в първата десетка би трябвало да попадне играта из-в-местване. Ако вече дори не можете да си спомните за какво става дума, това е дългият детски ден, през който можеш да бъдеш всеки и всичко - можеш да бъдеш безсмъртно жив и да умреш няколко пъти все по погрешка, можеш да бъдеш непобедимият застъпник на доброто и да играеш нечестно, можеш да бъдеш третият от лошите и да участваш само защото не ти се стои сам (но все още не наричаш това самота), можеш да бъдеш и майката, и бащата, а понякога дори и детето, ако не достигат играещи. Можеш да бъдеш каквото и както си поискаш, невинаги с удоволствие, но със сигурност без условности

Възможността да разказваме чужди истории, да интерпретираме чужди светове и да "използваме" кожата на другия за една свободна артистична мимикрия завинаги ще си остане вълнуващо преживяване с малко пакостливо детско надничане в чуждото. Невъзможността да бъдем "себе като някой друг" и да отваряме собствените си граници за безвизово преминаване на непознати светове пленява естественото любопитство и го превръща във формална толерантност без опит за опознаване.

Сега, като пиша това, си мисля всъщност не е ли редно играта из-в-местване да се превърне в задължителна учебна дисциплина за всички учебни заведения, независимо от тяхната степен...

Ивана Мурджева

И аз съм на тема трансформация в момента. Промяна.
И адски ми писна от шаблони и канализация и всичко в едно русло... И неща от сорта че това било живота. Как не. :)

от сезона, както и косата ми, която е решила да се прави на есенна и да пада :І