Облечени в кожа прилепнала,

размъкнати тениски, южна летлива коприна,

с пригладени кичури, с рошави диви къдрици,

зелени обувки и бронзови летни сандали,

и деколтета оформени или шиите скрити,

ето ги  моите сестри по улицата.

Това са стопанките на голямата къща.

Усмихнати стопанки или тъжни стопанки.

Бутат колички и кучета

избутват мъже и автомобили, витрини и стари ключове..

избутват ръце и очи недоволни

пясъчни кули, мечти без основи,

самите устои на хаоса.

Малки стопанки, бързащи или просто скитащи,

с бижута от кост, гривни подрънкващи,

очите гримирани, или очите открити,

с гласовете камбанки звънтящи

и токчета с неправилен ритъм.

Ходят моите сестри по улицата,

Зад тях са сенките на сестрите им

и техните сенки също.

Мои, замислени стопанки – винаги вътре в нещата

на голямата къща..