Преди десет години
във ранната пролетна възраст,
щях да пиша тук клетва, обет, заявление, крясък...
Щях да зова и небе, и земя за свидетел.
Да обещавам и да заричам,
да тряскам с юмруци по масата.
И даже да плача.

Днес свеждам глава,
очертавам поредната граница невървене.
Последният отказ.
И стягам багажа си. Бойният.
Няма смисъл да хвърлям енергия
в стари врати и счупени маси.
Ще броя амуниции, средства и цели.

Отброявам приятели.
Също съюзи и мрежи. Бронирани явки.
Мигове от приемане.
И времето - също броено.
Да не отчитам, колко отричане имам във чашата.
Много е.

Единствено зная,
че въпреки всичкото връщане,
все още се движа напред.